За селото ни - реквием!

Днес селото ни е съвсем различно!
И друг е вече, селския народ...
Промяната се чувства драматично,
не сее то, а търси само плод!

Туй са неща съвсем несъвместими...
Днес никой в селото не става в пет...
И няма селяни неуморими,
и никой вече не върви напред!

Тук само пенсийките са на мода!
И сятия във двора зеленчук!
Не се измъчва днес народа,
все животинки да си гледа тук!

Тук тропат само старците с бастуни...
И не се чуват детски гласове...
И спряха клюките за "цуни-гуни",
тъй както е било от векове.

А селото щом няма училище,
готово е наскоро да умре...
Без веселби във селското хорище...
И селянина... гдето не оре!

Не малка част от къщите са пусти!
По- зла съдбата ни не е била!
Тук  бабите облечени във черни фусти,
изпращат свойте български села!

И с тези пенсийки за хляб и мляко
и с малкото очуван зеленчук,
тук всеки селянин реда си чака,
и безнадеждно си живурка тук...

За жалост селото доизживява,
и селяните едва го крепят...
А българското, селото го дава!
Тук за България не виждам път!