За Словото

Та - питаш ме: "Как става тъй, че нанизваш

след словото - слово, стихът - подир стих?"

И аз сам не зная,но ей Богу - виждаш

как четири реда - на теб посветих!

Подобно дъждец летен, падащ отгоре

след мълния ярка раздрала небето

туй чувство се ражда и няма отмора -

То се появява и страстно те удря в кубето!

Подобно монаха с разкъсана роба,

налагащ камшик подир друг по гърба си

и Словото тъй - как да има до гроба

ще да те преследва с вида и звука си!

Подобно вихрушка през лятото дето

отникъде идва, а ние се крием -

явява се Римата право в лицето -

дори не очаква покана за прием!

Подобно на клоун, що всички разсмива,

а сам гълта сълзите свои солени,

край Словото - твоите мисли се сливат,

а твоите мисли са още зелени!

Подобно пастира,що своето стадо

разхожда от люде далеч цяло лято,

що хорските думи почти е забравил,

усещаш духовно наследство богато!

Щом То се яви - ти оставаш безмълвен

и изповед нижеш на белия лист,

за миг - не усещаш къде си захвърлен

и мязаш в момент на корав песимист!

Ушите - край себе си - нищо не чуват,

дори да е пукот от вещерска клада,

преплитат се мисли и теб ти се струва

че сам на света си с бял лист за награда!

Ръката трепереща - стисва молива,

подобно удавникът - пояс в морето!

Челото - поти се, а чувства се сливат,

очите - блуждаят, сивее лицето!

Десницата - драска, нанизва, зачерква,

на листа се раждат финтифлюшки жалки!

Пияница ли си, поет, или пророк,

или от трите заедно - по малко?

За сметка на това - като приключиш,

утихнат страстите и всяка суета -

до теб е Благо, Несравнимо чувство -

усещаш се Владетел на света!!!