31.07.2019 г., 15:14  

За Словото

1.5K 0 0

Та - питаш ме: "Как става тъй, че нанизваш

след словото - слово, стихът - подир стих?"

И аз сам не зная,но ей Богу - виждаш

как четири реда - на теб посветих!

 

Подобно дъждец летен, падащ отгоре

след мълния ярка раздрала небето

туй чувство се ражда и няма отмора -

То се появява и страстно те удря в кубето!

 

Подобно монаха с разкъсана роба,

налагащ камшик подир друг по гърба си

и Словото тъй - как да има до гроба

ще да те преследва с вида и звука си!

 

Подобно вихрушка през лятото дето

отникъде идва, а ние се крием -

явява се Римата право в лицето -

дори не очаква покана за прием!

 

Подобно на клоун, що всички разсмива,

а сам гълта сълзите свои солени,

край Словото - твоите мисли се сливат,

а твоите мисли са още зелени!

 

Подобно пастира,що своето стадо

разхожда от люде далеч цяло лято,

що хорските думи почти е забравил,

усещаш духовно наследство богато!

 

Щом То се яви - ти оставаш безмълвен

и изповед нижеш на белия лист,

за миг - не усещаш къде си захвърлен

и мязаш в момент на корав песимист!

 

Ушите - край себе си - нищо не чуват,

дори да е пукот от вещерска клада,

преплитат се мисли и теб ти се струва

че сам на света си с бял лист за награда!

 

Ръката трепереща - стисва молива,

подобно удавникът - пояс в морето!

Челото - поти се, а чувства се сливат,

очите - блуждаят, сивее лицето!

 

Десницата - драска, нанизва, зачерква,

на листа се раждат финтифлюшки жалки!

Пияница ли си, поет, или пророк,

или от трите заедно - по малко?

 

За сметка на това - като приключиш,

утихнат страстите и всяка суета -

до теб е Благо, Несравнимо чувство -

усещаш се Владетел на света!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...