viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
27 feb 2008, 11:41

За смисъла на човешкия живот 

  Poesía » Filosófica
888 0 7

Минават дните, губят се в безкрая,

но всъщност те не ни принадлежат,

а само водят ни до ада или рая,

където вече не ще ни задържат.

 

Изчезват постепенно вещи ценни

и скъпи хора напускат този свят,

внезапно бягат от нас и сили тленни,

преди телата ни навеки да заспят.

 

Но скръб не трябва сърцето да обзема,

изправено пред този кръговрат,

то от живота най-ценното си взема,

във всекиго да вижда своя брат.

 

Когато час удари за раздяла,

наситено с духовните блага,

то ще си спомни Светлината бяла,

разпръснала тук мъка и тъга.

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??