За смисъла на човешкия живот
Минават дните, губят се в безкрая,
но всъщност те не ни принадлежат,
а само водят ни до ада или рая,
където вече не ще ни задържат.
Изчезват постепенно вещи ценни
и скъпи хора напускат този свят,
внезапно бягат от нас и сили тленни,
преди телата ни навеки да заспят.
Но скръб не трябва сърцето да обзема,
изправено пред този кръговрат,
то от живота най-ценното си взема,
във всекиго да вижда своя брат.
Когато час удари за раздяла,
наситено с духовните блага,
то ще си спомни Светлината бяла,
разпръснала тук мъка и тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Костадинов Всички права запазени
