samotnata_x (Надя Стоянова)
183 197
12 dic 2007, 23:12

За старите приятели... 

  Poesía » De amor
750 0 3

 

Светлината пада върху твойта снимка.

Почти забравихме се с теб,

а тя навява ми тъга безлична

и спомени, превърнали се в лед.

 

 

 

И твойта сянка още я рисувам

тук, в среднощните съдби.

Сама си ти и аз будувам.

Аз знам - и двете ни боли.

 

 

 

Пазя още старите обувки,

дето с тебе си избирахме сами.

Пазя още нашите въздишки

и дневникът проклет дори.

 

 

 

Чувам токчетата ти пред входа

как нервно крачиш толкова сама,

а сега сами сме двете, но изгода?!

За тъжните съдби нека падне звезда!

 

 

 

Сега сме толкова далечни.

Не зная нищо, не знаеш вече ти.

И стоим, будуваме. Тъй вечни.

Ровещи се в изгубените си души.

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??