Светлината пада върху твойта снимка.
Почти забравихме се с теб,
а тя навява ми тъга безлична
и спомени, превърнали се в лед.
И твойта сянка още я рисувам
тук, в среднощните съдби.
Сама си ти и аз будувам.
Аз знам - и двете ни боли.
Пазя още старите обувки,
дето с тебе си избирахме сами.
Пазя още нашите въздишки
и дневникът проклет дори. ...