Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!
И ако някъде случайно някой срещна,
припомняме си пак за онзи златен век,
оставяме да чака мъката отсрещна
и се прегръщаме със този мой човек!
Потапяме се ний във спомините детски
и преизживяваме онези скъпи дни!
Мечтите ни са пак наивни и всесветски,
пак сваляме със прашките звезди...
И думата за нас ще си остане дума!
И тайните си пак ще пазиме до гроб!
И нищо, че не се пресрещат наш'те друми,
то старата ни дужба пак ще бъде "топ"!
© Христо Славов Todos los derechos reservados