28 нояб. 2012 г., 16:16

За старите приятели

661 1 0

Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!

И ако някъде случайно някой срещна,
припомняме си пак за онзи златен век,
оставяме да чака мъката отсрещна
и се прегръщаме със този мой човек!

Потапяме се ний във спомините детски
и преизживяваме онези скъпи дни!
Мечтите ни са пак наивни и всесветски,
пак сваляме със прашките звезди...

И думата за нас ще си остане дума!
И тайните си пак ще пазиме до гроб!
И нищо, че не се пресрещат наш'те друми,
то старата ни дужба пак ще бъде "топ"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...