Nov 28, 2012, 4:16 PM

За старите приятели

  Poetry » Civic
666 1 0

Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!

И ако някъде случайно някой срещна,
припомняме си пак за онзи златен век,
оставяме да чака мъката отсрещна
и се прегръщаме със този мой човек!

Потапяме се ний във спомините детски
и преизживяваме онези скъпи дни!
Мечтите ни са пак наивни и всесветски,
пак сваляме със прашките звезди...

И думата за нас ще си остане дума!
И тайните си пак ще пазиме до гроб!
И нищо, че не се пресрещат наш'те друми,
то старата ни дужба пак ще бъде "топ"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...