8 feb 2013, 19:03

За старостта 

  Poesía » Otra
533 0 0

 

                             За старостта

 

Когато си върха достигнал, какво тогава предстои,

банално, но съвсем реално, за път надолу се готви.

Не чакай мрак да те обгърне, с него идват и мъгли,

с останалите малко сили, каквото можеш, го стори.

 

Опитай се да слизаш мъдро, навярно опит си събрал,

сега ще видя колко струва в живота твоят идеал.

Да знаеш често, че ще чувам да плачеш ти за пролетта,

при редки срещи с приятели ще пееш песничка една.

 

Но песента ти кой ще слуша, та тя далечна е сега,

върха тепърва ще изкачват  невръстни внуци и деца. 

Не може ли кога по пътя ме стигне нявга старостта,

да се превърна бързо в птица и някъде да отлетя... 

 

Това са някакви  химери, ще срещна своята съдба,

ще пея тъжната ти песен за слънцето и пролетта.

 

 

© Савар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??