За старостта

Когато си върха достигнал, какво тогава предстои,

банално, но съвсем реално, за път надолу се готви.

Не чакай мрак да те обгърне, с него идват и мъгли,

с останалите малко сили, каквото можеш, го стори.

Опитай се да слизаш мъдро, навярно опит си събрал,

сега ще видя колко струва в живота твоят идеал.

Да знаеш често, че ще чувам да плачеш ти за пролетта,

при редки срещи с приятели ще пееш песничка една.

Но песента ти кой ще слуша, та тя далечна е сега,

върха тепърва ще изкачват  невръстни внуци и деца. 

Не може ли кога по пътя ме стигне нявга старостта,

да се превърна бързо в птица и някъде да отлетя... 

Това са някакви  химери, ще срещна своята съдба,

ще пея тъжната ти песен за слънцето и пролетта.