За таткото любим и за детето...

26 oct 2015, 22:23

Poesía

526 0 2

Тя - малката ти дъщеря -

отдавна, татко, е голяма.

Но ти запазил си страха,

че някой ще ù стори рана.

Закриляш я във мисълта.

Единствена, невинна, мила.

Пораснала. Самостоятелна жена,

детето неумело скрила.

Подсеща те за младостта,

за хубавото ваше време -

как галил си къдриците с ръка,

как вързал си разкошните кордели.

За първото ù колело...

Поредно изпитание за двама.

За малките треперещи крачета,

за неотлъчното ти рамо.

За нея ще си винаги красив!

Чаровник със звездички във очите.

Най - силният обичащ мъж

и светлина зелена за мечтите.

А тя - грижовната ти дъщеря -

е подредила спомените във сърцето

и ще ги помни вечно. До живот!

За таткото любим и за детето...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.