Oct 26, 2015, 10:23 PM

За таткото любим и за детето...

  Poetry
841 0 2

Тя - малката ти дъщеря -

отдавна, татко, е голяма.

Но ти запазил си страха,

че някой ще ù стори рана.

 

Закриляш я във мисълта.

Единствена, невинна, мила.

Пораснала. Самостоятелна жена,

детето неумело скрила.

 

Подсеща те за младостта,

за хубавото ваше време -

как галил си къдриците с ръка,

как вързал си разкошните кордели.

 

За първото ù колело...

Поредно изпитание за двама.

За малките треперещи крачета,

за неотлъчното ти рамо.

 

За нея ще си винаги красив!

Чаровник със звездички във очите.

Най - силният обичащ мъж

и светлина зелена за мечтите.

 

А тя - грижовната ти дъщеря -

е подредила спомените във сърцето

и ще ги помни вечно. До живот!

За таткото любим и за детето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...