За таткото любим и за детето...
Тя - малката ти дъщеря -
отдавна, татко, е голяма.
Но ти запазил си страха,
че някой ще ù стори рана.
Закриляш я във мисълта.
Единствена, невинна, мила.
Пораснала. Самостоятелна жена,
детето неумело скрила.
Подсеща те за младостта,
за хубавото ваше време -
как галил си къдриците с ръка,
как вързал си разкошните кордели.
За първото ù колело...
Поредно изпитание за двама.
За малките треперещи крачета,
за неотлъчното ти рамо.
За нея ще си винаги красив!
Чаровник със звездички във очите.
Най - силният обичащ мъж
и светлина зелена за мечтите.
А тя - грижовната ти дъщеря -
е подредила спомените във сърцето
и ще ги помни вечно. До живот!
За таткото любим и за детето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
