За теб
Дали си този, който чаках
проклети тридесет години
и всяка нощ се свивах, плаках,
накрая сълзите си пиех
като вино, което те опиянява,
нахълта, без да ти отварям,
замръзнах като статуя, загледана
във тебе, мойто огледало
и всеки жест и дума бяха мои,
излизайки от твоята уста,
а аз се питах дали да те целуна,
дори да бях... това ли беше любовта?
Излъгах себе си или и тебе,
повярвах на мечтата си за обич,
не ти, а аз и само аз да те обичам,
но разумът проклет крещеше "Бягай",
сърцето ми се свиваше на топка,
в стомаха ми хиляда пеперуди
и всъщност на какво ли се надявах,
надявах се на мое лично чудо.
проклети тридесет години
и всяка нощ се свивах, плаках,
накрая сълзите си пиех
като вино, което те опиянява,
нахълта, без да ти отварям,
замръзнах като статуя, загледана
във тебе, мойто огледало
и всеки жест и дума бяха мои,
излизайки от твоята уста,
а аз се питах дали да те целуна,
дори да бях... това ли беше любовта?
Излъгах себе си или и тебе,
повярвах на мечтата си за обич,
не ти, а аз и само аз да те обичам,
но разумът проклет крещеше "Бягай",
сърцето ми се свиваше на топка,
в стомаха ми хиляда пеперуди
и всъщност на какво ли се надявах,
надявах се на мое лично чудо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados
