Дали си този, който чаках
проклети тридесет години
и всяка нощ се свивах, плаках,
накрая сълзите си пиех
като вино, което те опиянява,
нахълта, без да ти отварям,
замръзнах като статуя, загледана
във тебе, мойто огледало
и всеки жест и дума бяха мои,
излизайки от твоята уста,
а аз се питах дали да те целуна,
дори да бях... това ли беше любовта? ...