westlife (Камелия Кацарска)
70 48
Oct 10, 2008, 4:44 PM

За теб 

  Poetry » Phylosophy
689 0 3
Дали си този, който чаках
проклети тридесет години
и всяка нощ се свивах, плаках,
накрая сълзите си пиех
като вино, което те опиянява,
нахълта, без да ти отварям,
замръзнах като статуя, загледана
във тебе, мойто огледало
и всеки жест и дума бяха мои,
излизайки от твоята уста,
а аз се питах дали да те целуна,
дори да бях... това ли беше любовта?
Излъгах себе си или и тебе,
повярвах на мечтата си за обич,
не ти, а аз  и само аз да те обичам,
но разумът проклет крещеше "Бягай",
сърцето ми се свиваше на топка,
в стомаха ми хиляда пеперуди
и всъщност на какво ли се надявах,
надявах се на мое лично чудо.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??