За теб....
Пристъпвам бавно по моста,
моста от потъпкани съдби.
Пристъпвам аз по него боса,
не аз ги потъпках, помни.
Направих грешка, разбери,
човек съм все пак.
А аз живея в палата от лъжи,
кажи ми как да се измъкна, как?
Моята вина си нося,
не ще и помисля да бягам!
Твоето опрощение прося,
ето, короната бодлива слагам.
Обичта си към теб ще запазя,
както и кървавия ми венец.
В краката ти в усмивка ведра ще лазя,
за мен, знам, ти не си слепец.
Миналото беше и ще бъде,
за тебе и мене така важно,
мълчаливата любов ще пребъде,
ще разберем, че да сме сами, е повече от страшно!
моста от потъпкани съдби.
Пристъпвам аз по него боса,
не аз ги потъпках, помни.
Направих грешка, разбери,
човек съм все пак.
А аз живея в палата от лъжи,
кажи ми как да се измъкна, как?
Моята вина си нося,
не ще и помисля да бягам!
Твоето опрощение прося,
ето, короната бодлива слагам.
Обичта си към теб ще запазя,
както и кървавия ми венец.
В краката ти в усмивка ведра ще лазя,
за мен, знам, ти не си слепец.
Миналото беше и ще бъде,
за тебе и мене така важно,
мълчаливата любов ще пребъде,
ще разберем, че да сме сами, е повече от страшно!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
