Пристъпвам бавно по моста, моста от потъпкани съдби. Пристъпвам аз по него боса, не аз ги потъпках, помни. Направих грешка, разбери, човек съм все пак. А аз живея в палата от лъжи, кажи ми как да се измъкна, как? Моята вина си нося, не ще и помисля да бягам! Твоето опрощение прося, ето, короната бодлива слагам. Обичта си към теб ще запазя, както и кървавия ми венец. В краката ти в усмивка ведра ще лазя, за мен, знам, ти не си слепец. Миналото беше и ще бъде, за тебе и мене така важно, мълчаливата любов ще пребъде, ще разберем, че да сме сами, е повече от страшно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!