7 oct 2008, 22:15

За теб

  Poesía
1.1K 0 3
Побрах се
цялата в
една сълза...
отронена
от Заранта,
копнееща
за Залеза...
И слях се
със
дъжда,
отмиващ болката...
Преродих се
във звезда,
за да мога
отново за
тебе
да умра...

И птица
бях свободна...
но прекършиха
се
белите криле...
(а падането как
болеше...
от високото
небе...)

И пламък бях,
искрящ и
силен,
с жар голяма
те горях...
но всеки ден
гасеше ме по малко...
докато превърна
се в искра...
и пак за теб
умра...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...