7.10.2008 г., 22:15 ч.

За теб 

  Поезия
887 0 3
Побрах се
цялата в
една сълза...
отронена
от Заранта,
копнееща
за Залеза...
И слях се
със
дъжда,
отмиващ болката...
Преродих се
във звезда,
за да мога
отново за
тебе
да умра...

И птица
бях свободна...
но прекършиха
се
белите криле...
(а падането как
болеше...
от високото
небе...)

И пламък бях,
искрящ и
силен,
с жар голяма
те горях...
но всеки ден
гасеше ме по малко...
докато превърна
се в искра...
и пак за теб
умра...




© Мирена Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??