Oct 7, 2008, 10:15 PM

За теб

  Poetry
1.1K 0 3
Побрах се
цялата в
една сълза...
отронена
от Заранта,
копнееща
за Залеза...
И слях се
със
дъжда,
отмиващ болката...
Преродих се
във звезда,
за да мога
отново за
тебе
да умра...

И птица
бях свободна...
но прекършиха
се
белите криле...
(а падането как
болеше...
от високото
небе...)

И пламък бях,
искрящ и
силен,
с жар голяма
те горях...
но всеки ден
гасеше ме по малко...
докато превърна
се в искра...
и пак за теб
умра...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...