26 jul 2007, 15:41

За теб!

  Poesía
1.2K 0 0
 

По устните ти пръстите прокарвам,

затворил своите очи -

с мисъл искам да накарам,

да ги нарисувам без бои,

защото само те са в ума ми

и мисля си за тях и ден, и нощ:

кога ли ще ги опозная

за тях дали ще съм готов?


Аз искам само тази нежност,

залей ме целия с любов,

защото чакам те като спасение

за обич и за полет нов.

За мене ти си светлината,

разпръскваща лъчи от нежна власт,

за мене ти си и жената,

владееща ме в свойта страст!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...