По устните ти пръстите прокарвам,
затворил своите очи -
с мисъл искам да накарам,
да ги нарисувам без бои,
защото само те са в ума ми
и мисля си за тях и ден, и нощ:
кога ли ще ги опозная
за тях дали ще съм готов?
Аз искам само тази нежност,
залей ме целия с любов,
защото чакам те като спасение
за обич и за полет нов.
За мене ти си светлината,
разпръскваща лъчи от нежна власт,
за мене ти си и жената,
владееща ме в свойта страст!
© Христо Петров All rights reserved.