Jul 26, 2007, 3:41 PM

За теб!

  Poetry
1.2K 0 0
 

По устните ти пръстите прокарвам,

затворил своите очи -

с мисъл искам да накарам,

да ги нарисувам без бои,

защото само те са в ума ми

и мисля си за тях и ден, и нощ:

кога ли ще ги опозная

за тях дали ще съм готов?


Аз искам само тази нежност,

залей ме целия с любов,

защото чакам те като спасение

за обич и за полет нов.

За мене ти си светлината,

разпръскваща лъчи от нежна власт,

за мене ти си и жената,

владееща ме в свойта страст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...