Jul 26, 2007, 3:41 PM

За теб!

  Poetry
1.2K 0 0
 

По устните ти пръстите прокарвам,

затворил своите очи -

с мисъл искам да накарам,

да ги нарисувам без бои,

защото само те са в ума ми

и мисля си за тях и ден, и нощ:

кога ли ще ги опозная

за тях дали ще съм готов?


Аз искам само тази нежност,

залей ме целия с любов,

защото чакам те като спасение

за обич и за полет нов.

За мене ти си светлината,

разпръскваща лъчи от нежна власт,

за мене ти си и жената,

владееща ме в свойта страст!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...