Спиш ли?
На пръсти тихичко аз влязох,
не издържах и исках да погледна,
очакването беше толкова мъчително...
безшумно, за мъничко край тебе ще поседна.
Недей, не бой се, няма да ти преча,
със поглед само аз ще те докосна
ще постоя смълчан... не ме дочака,
мисли нежно ще протегна,
ще се усмихна и след това ще се стопя във мрака.
Лека нощ!
© Венцислав Димов Todos los derechos reservados
с обич, Венцислав.