В съня си чувам те как плачеш,
скрит от тъмнината,
сълзите тихо как се ронят
и идва болката позната.
Аз искам пак да те прегърна,
с целувка всичко да изтрия,
а може просто да те гушна
и в свойта обич да те скрия
от всяка мъка или мисъл,
от всяка тръпнеща тъга,
с любов сълзите да попия,
да те обгърна с топлина.
И пак да виждам твоята усмивка,
да чувам твоя весел смях,
със теб да тичам, без да спирам,
по пътя прашен, непознат.
Обичам те, слънчице мое!
31. 03. 2010 г.
© Чери Todos los derechos reservados