24 abr 2016, 21:45

За теб 

  Poesía » Del paisaje
373 0 4

 


Най-красивите цветя
високо горе в планината пазех.

Прости ми,
че без цвете
те оставих в празничния ден.

Ръката
не може
да посегне на красотата.

 

 

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Белла, нормално е да съм благодарен до гроб. Между трите шестици и Аластор има много общо Аластор в древногръцката митология е отмъщаващ дух, демон, който придружава проклетитe.
  • Аз ти поставих оценка 5, защото наистина ми хареса написаното, Аластор. А онези, които са ти поставили оценка 1, за това хубаво стихотворение, просто са хора без съвест и морал.
    П.П. За щастие са лесно разпознаваеми. Претендират за висок морал на думи, а на дела имат задкулисна същност, която би ужасила почитателите им, ако получат достъп до нея, както съм получавал аз.
  • Благодаря, Младене, за коментара и чудесния стих. Винаги високо съм ценял коментарите ти за всички в "Откровения".
    Благодара и на Белла, която много духовито ме сваля от облаците.
    Колкото до третият, който ми е сложил единица, той той вероятно е от любителите на стихоплетството от рода на "Гащичките на моята любима".
  • Цветето останало живо високо горе - в планината, е всъщност истинският подарък-цвете, а не вехнещото в ръката цвете.

    "...И жаждата единствено остава
    в ръката ни с откъснатото цвете.
    Забуленото слънце догорява,
    а някъде пируват ветровете...!"

    Чудесна миниатюра!
Propuestas
: ??:??