24 abr 2016, 21:45

За теб

586 0 4

 


Най-красивите цветя
високо горе в планината пазех.

Прости ми,
че без цвете
те оставих в празничния ден.

Ръката
не може
да посегне на красотата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белла, нормално е да съм благодарен до гроб. Между трите шестици и Аластор има много общо Аластор в древногръцката митология е отмъщаващ дух, демон, който придружава проклетитe.
  • Аз ти поставих оценка 5, защото наистина ми хареса написаното, Аластор. А онези, които са ти поставили оценка 1, за това хубаво стихотворение, просто са хора без съвест и морал.
    П.П. За щастие са лесно разпознаваеми. Претендират за висок морал на думи, а на дела имат задкулисна същност, която би ужасила почитателите им, ако получат достъп до нея, както съм получавал аз.
  • Благодаря, Младене, за коментара и чудесния стих. Винаги високо съм ценял коментарите ти за всички в "Откровения".
    Благодара и на Белла, която много духовито ме сваля от облаците.
    Колкото до третият, който ми е сложил единица, той той вероятно е от любителите на стихоплетството от рода на "Гащичките на моята любима".
  • Цветето останало живо високо горе - в планината, е всъщност истинският подарък-цвете, а не вехнещото в ръката цвете.

    "...И жаждата единствено остава
    в ръката ни с откъснатото цвете.
    Забуленото слънце догорява,
    а някъде пируват ветровете...!"

    Чудесна миниатюра!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...