За теб
Когато бавно прокарвам
пръсти през полиците,
отдавна не чистени от прах;
и когато през нощта гледам тавана
и ме обзема див непреодолим страх;
или когато съзерцавам
децата на есента, обагрени в
красиви цветове и разтлани навред;
и каквото и малко незначително
нещо да правя,
все се сещам за теб.
Щом затворя си очите -
иронично виждам те самичък,
крехък и раним като
прелетна птичка,
виждам те все така лъжлив и измамен
и виждам те навсякъде,
каквото и да правя.
Чувствувам те, когато
ме побият тръпки
и когато ми загорчат на
цигарата последните дръпки.
Чувствувам те и в
разбиващите се в
брега морски вълни
и когато навън със ситни,
но ледени капки вали.
Специален ли си
или моето сърце ме лъже?
Или истинска е любовта ти
колкото стомахът,
когато от глад стърже ?
Знам обаче, че сладка е любовта ми
колкото пресни ягоди с мед
и оголвам я в стихове,
оголвам се и като
току - що родена - пред теб.
Като бебе - плачещо, поемащо
първата си глътка живот;
така откакто те срещнах,
свалих от себе си тежкия хомот.
И за пръв път изплаках,
за пръв път се показах плаха.
И за пръв път прогледнах,
докоснах, чувствувах
и за пръв път на любовта
се любувах.
На Георги М.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даяна Илиева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA