За теб

Когато бавно прокарвам

пръсти през полиците,

отдавна не чистени от прах;

и когато през нощта гледам тавана

и ме обзема див непреодолим страх;

или когато съзерцавам

децата на есента, обагрени в

красиви цветове и разтлани навред;

и каквото и малко незначително

нещо да правя,

все се сещам за теб.

Щом затворя си очите -

иронично виждам те самичък,

крехък и раним като

прелетна птичка,

виждам те все така лъжлив и измамен

и виждам те навсякъде,

каквото и да правя.

Чувствувам те, когато

ме побият тръпки

и когато ми загорчат на

цигарата последните дръпки.

Чувствувам те и в

разбиващите се в

брега морски вълни

и когато навън със ситни,

но ледени капки вали.

Специален ли си

или моето сърце ме лъже?

Или истинска е любовта ти

колкото стомахът,

когато от глад стърже ?

Знам обаче, че сладка е любовта ми

колкото пресни ягоди с мед

и оголвам я в стихове,

оголвам се и като

току - що родена - пред теб.

Като бебе - плачещо, поемащо

първата си глътка живот;

така откакто те срещнах,

свалих от себе си тежкия хомот.

И за пръв път изплаках,

за пръв път се показах плаха.

И за пръв път прогледнах,

докоснах, чувствувах

и за пръв път на любовта

се любувах.

На Георги М.