За теб е моята песен
/акростих/
Забравям да издишам от
Аромата ти, дошъл по Вятъра,
Това, което пиша
Е изповед за Теб и Вярата.
Без теб мълчание
Е господар на дните ми,
Минута разстояние
Отвързва пак Тъгите ми.
Явяваш ми се във Съня,
Така по чувства, от куплети
Аз бягам бързо от деня
При теб...душите ни са слети. В
Едно събуждане ще те изгубя
Със спомена за цветна зима,
Единствено сърцето не се чуди
На приказката, че ни има...
© Петър Трифонов Todos los derechos reservados