За теб, мила майчице!
Защо съм тъй сляпа, глуха, няма!
Защо всичко усложнявам?
Защо трябва да оценя нещо, едва когато го изгубя?
Защо тогава всичките чувства и слова намират израз,
А не в простото “сега”?
‘Обичам те!’ – тъй просто туй звучи.
‘Обичам те!’ – искам да го изрека, а нещо все ме спира.
‘Обичам те!’ – две тъй прости,но съкровени думи.
‘Обичам те!’ – преди, сега и завинаги.
‘Прости ми!’ – моля те от сърце.
‘Прости ми!’ – за болката, разочарованието и тъгата,
които съм ти причинила.
‘Прости ми!’ – за лошия тон, думи и погледи.
‘Прости ми!’ – защото имам нужда от теб,
от прошката ти и защото те обичам.
Твоят поглед – мил и топъл
Дава смисъл на всичко що е край мен.
Твоят поглед – разбиращ и спокоен
Дава мир на моето сърце.
Твоят поглед – гневен и бунтуващ се,
Дава стимул да докажа себе си.
Твоето сърце – всеотдайно и добро,
Ме направи добродушна.
Твоето сърце – топло и огнено,
Ме направи любвеобилна.
Твоята душа – властна за справедливост и равенство,
Ме направи бунтар.
Твоята душа – усърдна и търпелива,
Ме направи Човек!
Нека Бог, Богородица и всички небесни ангели
Чуят моите слова!
Нека Майката Природа със своите чеда
Дадат израз на моите слова!
Нека цялата необятна Вселена
Призове всемирната красота!
За да мога с цялата сила, любов и добрина
Да изкрещя на целия свят, че:
“ Ти си ми една, мила моя майчице!
Ти си ми една – най – добрата,
най – обичаната от мен жена!
Ти си ми стимул, ти си ми вяра, ти си ми обич!
Обичам те – за вечността! Благодаря ти за всичко!"
© София Русева Todos los derechos reservados