За теб, мила майчице!
Защо съм тъй сляпа, глуха, няма!
Защо всичко усложнявам?
Защо трябва да оценя нещо, едва когато го изгубя?
Защо тогава всичките чувства и слова намират израз,
А не в простото “сега”?
‘Обичам те!’ – тъй просто туй звучи.
‘Обичам те!’ – искам да го изрека, а нещо все ме спира.
‘Обичам те!’ – две тъй прости,но съкровени думи.
‘Обичам те!’ – преди, сега и завинаги.
‘Прости ми!’ – моля те от сърце.
‘Прости ми!’ – за болката, разочарованието и тъгата, ...