За теб ще бъда като стих велик –
ще те накарам да потръпваш.
Така ще ти въздействам, че след вик
ти развълнуван ще замлъкваш.
За теб ще бъда като нежен стих –
ще шепнеш тихо моите имена,
ще ме изреждаш с поглед тих
и след въздишка дълга ще потъваш в тишина.
За теб ще бъда като странен стих –
ти тихо, причудливо ще ме сричаш,
ще казваш: „Не, това не бих!”,
но вътре в себе си тъй силно мене ще обичаш.
За теб ще бъда като стих, изпълнен с красота,
ще галя нежно твоите устни
и бавно ще изпълвам тебе с топлина,
ще правя думите за тебе вкусни.
За теб ще бъда като стих непредвидим,
ще те разтърсвам силно с мънички ръце,
във мъката ще бъдеш тъй вълшебен и любим
и ще се молиш ти да се вселиш във моето сърце.
За теб ще бъда нещо тъй прекрасно,
тъй силно, но пропито със тъга.
За теб ще бъда нещо страстно,
изпълнено с неземна красота.
Дори и след като ме прочетеш, любими,
не ще загасна в твоята душа,
ти мен ще си припомняш, ще ти давам сили,
защото в мен вселил се е стихът на любовта.
© Яна Todos los derechos reservados