5 abr 2008, 12:34

За теб ще бъда...

  Poesía
1.3K 0 7

За теб ще бъда като стих велик –

ще те накарам да потръпваш.

Така ще ти въздействам, че след вик

ти развълнуван ще замлъкваш.

За теб ще бъда като нежен стих –

ще шепнеш тихо моите имена,

ще ме изреждаш с поглед тих

и след въздишка дълга ще потъваш в тишина.

За теб ще бъда като странен стих –

ти тихо, причудливо ще ме сричаш,

ще казваш: „Не, това не бих!”,

но вътре в себе си тъй силно мене ще обичаш.

За теб ще бъда като стих, изпълнен с красота,

ще галя нежно твоите устни

и бавно ще изпълвам тебе с топлина,

ще правя думите за тебе вкусни.

За теб ще бъда като стих непредвидим,

ще те разтърсвам силно с мънички ръце,

във мъката ще бъдеш тъй вълшебен и любим

и ще се молиш ти да се вселиш във моето сърце.

За теб ще бъда нещо тъй прекрасно,

тъй силно, но пропито със тъга.

За теб ще бъда нещо страстно,

изпълнено с неземна красота.

Дори и след като ме прочетеш, любими,

не ще загасна в твоята душа,

ти мен ще си припомняш, ще ти давам сили,

защото в мен вселил се е стихът на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • удесна си!Усетих го! хареса ми!
  • браво
  • Добре ми дошла мила ми приятелко !Много се радвам ,че се срещаме пак музо моя!Стихчето ти е великолепно мога само да се поклоня пред таланта ти и да замълча!
  • Много хубаво звучи и е на български.
    http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
  • Добре дошла! Действително влюбен стих.
    Елишка е изразила и моето мнение.
    Успех и в писането, и в онова, което те е вдъхновило...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...