5 апр. 2008 г., 12:34

За теб ще бъда...

1.3K 0 7

За теб ще бъда като стих велик –

ще те накарам да потръпваш.

Така ще ти въздействам, че след вик

ти развълнуван ще замлъкваш.

За теб ще бъда като нежен стих –

ще шепнеш тихо моите имена,

ще ме изреждаш с поглед тих

и след въздишка дълга ще потъваш в тишина.

За теб ще бъда като странен стих –

ти тихо, причудливо ще ме сричаш,

ще казваш: „Не, това не бих!”,

но вътре в себе си тъй силно мене ще обичаш.

За теб ще бъда като стих, изпълнен с красота,

ще галя нежно твоите устни

и бавно ще изпълвам тебе с топлина,

ще правя думите за тебе вкусни.

За теб ще бъда като стих непредвидим,

ще те разтърсвам силно с мънички ръце,

във мъката ще бъдеш тъй вълшебен и любим

и ще се молиш ти да се вселиш във моето сърце.

За теб ще бъда нещо тъй прекрасно,

тъй силно, но пропито със тъга.

За теб ще бъда нещо страстно,

изпълнено с неземна красота.

Дори и след като ме прочетеш, любими,

не ще загасна в твоята душа,

ти мен ще си припомняш, ще ти давам сили,

защото в мен вселил се е стихът на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • удесна си!Усетих го! хареса ми!
  • браво
  • Добре ми дошла мила ми приятелко !Много се радвам ,че се срещаме пак музо моя!Стихчето ти е великолепно мога само да се поклоня пред таланта ти и да замълча!
  • Много хубаво звучи и е на български.
    http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
  • Добре дошла! Действително влюбен стих.
    Елишка е изразила и моето мнение.
    Успех и в писането, и в онова, което те е вдъхновило...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...