Минават дните... Моля се да те забравя,

но любовта гореща в мен остава

и чака някой да я сподели...

Къде си в този час, къде си ти?

Без тебе нямам повод за усмивки,

животът монотонно си тече...

Идея нямаш, че само твоите прегръдки

могат да върнат радостта на моето сърце!

Защо обичам те, любими?

Какво ми даде толкова, че пак

в нощта нашепвам само твойто име

и моля се - дано на сутринта

като се събудя, ти да си до мене,

да се окаже сън че е било...

Да те погаля, в теб да се загледам,

да се почувства живо сърцето ми... Дано

те превъзмогна някой ден...

Това аз искам повече от всичко на света!

Дано и ти да си добре без мен

и да забравим любовта,

която изживяхме двама с тебе

и озаряваше моето лице...

Обичам всичко, свързано със тебе!

Единствено за теб са тези редове...

Обичам те до болка, мило мое...

Обичам те - аз мога да го изкрещя!

Сърцето ми до край остава твое

до край, помни, за теб ще пазя любовта!