Мъка голяма в сърцето застива,

Когато от този свят някой си отива.

Когато сърце човешко престава да бие,

Когато жално селската камбана забие.

В този момент всеки глава неволно свежда,

А попа след себе си опечалените повежда.

В ковчега застиналото тяло поставят,

После в студената земя те го заравят .

В последните години толкоз хора си заминаха,

През портата на Свети Петър преминаха.

Кой в Рая, кой в Ада

Кой където му приляга .

За някой се питам защо Господ прибра ги,

При положение, че бяха все добри и благи.

От мойте близки много там горе има,

Не са те само двама – трима.

Ако имаше някакъв начин,

Господ поне за малко да ги върне,

Всеки своя ближен да прегърне

И този миг във вълшебен да се превърне .