6.01.2017 г., 16:13

За тези горе

622 0 0

Мъка голяма в сърцето застива,

Когато от този свят някой си отива.

Когато сърце човешко престава да бие,

Когато жално селската камбана забие.

 

В този момент всеки глава неволно свежда,

А попа след себе си опечалените повежда.

В ковчега застиналото тяло поставят,

После в студената земя те го заравят .

 

В последните години толкоз хора си заминаха,

През портата на Свети Петър преминаха.

Кой в Рая, кой в Ада

Кой където му приляга .

 

За някой се питам защо Господ прибра ги,

При положение, че бяха все добри и благи.

От мойте близки много там горе има,

Не са те само двама – трима.

 

Ако имаше някакъв начин,

Господ поне за малко да ги върне,

Всеки своя ближен да прегърне

И този миг във вълшебен да се превърне .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...