17 ene 2017, 11:32

За топлината на една ръка 

  Poesía » Filosófica
826 6 9

 

Душата ми е изоставен плаж.

По него само ветрове се гонят.

Снегът, студът, ледът, не са мираж.

И с тях живея не по своя воля.

 

Природата решила е така,

изглежда под диктовка на съдбата.

За топлината на една ръка

да обикалям като луд земята.

 

По дяволите, скапан, зъл живот!

От раждането  знам, че си безценен.

Ще разбера ли някога защо

все още ми се иска да живея.

 

Дано да свикна с тоя вълчи свят.

Обратните заряди се привличат.

За топлината на една ръка

си струва да се учиш да обичаш.

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??