20 may 2006, 19:05

За този...

  Poesía
995 0 0

Този стих ,
 на човека с най-красивите очи,
с най-нежните усни,
с най-голямото сърце аз посветих!
На този, който ме разплаква всеки път,
когато тръгва си, без да ме целуне
и мила думя да ми каже.
На този, който вечно ще обичам!
На този, който дадох си сърцето,
този, който обичам повече от живота си!
На Данчо!

Красиви, но студени сини очи,
които с надежда ме поглеждат
и  в рая ме отвеждат.
Залъгвах се, че с дгуги мога,
но в тях търсих твойте очи,
онези две искрени звезди.
Усмивка светла, смях закачлив,
изпълва моят свят и прави го по-красив.
Милувка нежна, докосване желано,
какво направи, сърцето ми,  че е пияно,
лута се в свят неоткрит
и търси те в един откраднат миг.
Не търся отговор на хиляди въпроси,
ти сам ли си, щастлив ли си, с кого си?
Защото сляпа съм за чужди думи и слова,
във мен живее твоята душа.
Неща да чуя чужди думи,
упреци и хиляди лъжи,
този път ще те обичам,
дори да е за миг!
Този път ще баде за последно,
защото твоя ще съм до живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ками Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...