За този, който ме плени
За този, който ме плени
Като лист щом лъх повява,
ако той до мен е трепвам.
Нещо мило сякаш става,
зная – имам го и стихвам.
Той слуха ми нежно гали,
за сладост тихо ми мълви.
В мен той все огньове пали
в легло от цъфнали треви.
А моя непокорен нрав
той вече с ласки подчини.
За всичко се оказа прав,
реши си го и ме плени.
Да можех аз да бъда все
близо до устните му – там...
Света ми той с любов превзе
и друг да е, то аз не знам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
