Като лист щом лъх повява,
ако той до мен е трепвам.
Нещо мило сякаш става,
зная – имам го и стихвам.
Той слуха ми нежно гали,
за сладост тихо ми мълви.
В мен той все огньове пали
в легло от цъфнали треви.
А моя непокорен нрав
той вече с ласки подчини.
За всичко се оказа прав,
реши си го и ме плени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse