Като лист щом лъх повява,
ако той до мен е трепвам.
Нещо мило сякаш става,
зная – имам го и стихвам.
Той слуха ми нежно гали,
за сладост тихо ми мълви.
В мен той все огньове пали
в легло от цъфнали треви.
А моя непокорен нрав
той вече с ласки подчини.
За всичко се оказа прав,
реши си го и ме плени.
Да можех аз да бъда все
близо до устните му – там...
Света ми той с любов превзе
и друг да е, то аз не знам...
© Светла Асенова All rights reserved.
...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
