За тъжните поети

Poesía » Otra

679 0 2

ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ

Какво ли се случва с онези поети,

които са тъжни и все неразбрани?

Които все чакат в сърцето да светне

и лутат се вечно из думи и драми?

Защо ли съзират все мрачното слово?

И там ли откриват утеха - не зная!

Но знам, че щом съмне отново

безумно побягват, преследвайки края.

Да бъдат разбрани е напълно излишно.

Затова престорете се, че всичко е ясно.

А те ще повярват и безутешно

ще ви обичат, макар и безгласно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Robotiaga (Валентин Петров)

Аз също се замислям, но не за дълго. А болката наистина си я има. Все пак трябва да се жевее, понякога даже и да боли. Благодаря за коментара!

2015-12-11T09:25:40+02:00
Galifray (Галифрей Михайлов)

Да, като се замисля колко велики, но неразбрани и даже незнайни поети има по света! С този стих си изразил болката на може би повече от хиляди. Браво!

2015-12-08T15:33:54+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0