ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ
Какво ли се случва с онези поети,
които са тъжни и все неразбрани?
Които все чакат в сърцето да светне
и лутат се вечно из думи и драми?
Защо ли съзират все мрачното слово?
И там ли откриват утеха - не зная!
Но знам, че щом съмне отново
безумно побягват, преследвайки края.
Да бъдат разбрани е напълно излишно.
Затова престорете се, че всичко е ясно.
А те ще повярват и безутешно
ще ви обичат, макар и безгласно...
© Валентин Петров All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
