ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ
Какво ли се случва с онези поети,
които са тъжни и все неразбрани?
Които все чакат в сърцето да светне
и лутат се вечно из думи и драми?
Защо ли съзират все мрачното слово?
И там ли откриват утеха - не зная!
Но знам, че щом съмне отново
безумно побягват, преследвайки края.
Да бъдат разбрани е напълно излишно.
Затова престорете се, че всичко е ясно.
А те ще повярват и безутешно
ще ви обичат, макар и безгласно...
© Валентин Петров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
