7.12.2015 г., 23:41

За тъжните поети

680 0 2

ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ

 

Какво ли се случва с онези поети,

които са тъжни и все неразбрани?

Които все чакат в сърцето да светне

и лутат се вечно из думи и драми?

 

Защо ли съзират все мрачното слово?

И там ли откриват утеха - не зная!

Но знам, че щом съмне отново

безумно побягват, преследвайки края.

 

Да бъдат разбрани е напълно излишно.

Затова престорете се, че всичко е ясно.

А те ще повярват и безутешно

ще ви обичат, макар и безгласно...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също се замислям, но не за дълго. А болката наистина си я има. Все пак трябва да се жевее, понякога даже и да боли. Благодаря за коментара!
  • Да, като се замисля колко велики, но неразбрани и даже незнайни поети има по света! С този стих си изразил болката на може би повече от хиляди. Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...