24 jul 2012, 13:13

За важните и простите неща

  Poesía » Civil
776 1 0

Българийо, от песните ти блика

тъга и смях, надежда и сълзица,

където и да сме, ще ни събираш

под сянката на своята лозница.

 

Във виното си сложила магия,

докосне ли на българин сърцето,

да бие буйно и да е игриво,

и да обича силно, до последно.

 

 

 За билките ни казват – цяр от Рая,

целунати от горски самодиви,

водите ни извират от безкрая:

вълшебни, животворни, лековити.

 

Какво ни липсва, за да сме сплотени,

събира ни единствено скръбта,

не сме от хляба ние по-големи,

но завистта разяжда ни кръвта.

 

 

А толкова е лесно – ситно, ситно,

един до друг да водим песента,

ръка в ръка и малки, и големи

за важните и простите неща.

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...