Jul 24, 2012, 1:13 PM

За важните и простите неща

  Poetry » Civic
774 1 0

Българийо, от песните ти блика

тъга и смях, надежда и сълзица,

където и да сме, ще ни събираш

под сянката на своята лозница.

 

Във виното си сложила магия,

докосне ли на българин сърцето,

да бие буйно и да е игриво,

и да обича силно, до последно.

 

 

 За билките ни казват – цяр от Рая,

целунати от горски самодиви,

водите ни извират от безкрая:

вълшебни, животворни, лековити.

 

Какво ни липсва, за да сме сплотени,

събира ни единствено скръбта,

не сме от хляба ние по-големи,

но завистта разяжда ни кръвта.

 

 

А толкова е лесно – ситно, ситно,

един до друг да водим песента,

ръка в ръка и малки, и големи

за важните и простите неща.

           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....