Българийо, от песните ти блика

тъга и смях, надежда и сълзица,

където и да сме, ще ни събираш

под сянката на своята лозница.

Във виното си сложила магия,

докосне ли на българин сърцето,

да бие буйно и да е игриво,

и да обича силно, до последно.

 За билките ни казват – цяр от Рая,

целунати от горски самодиви,

водите ни извират от безкрая:

вълшебни, животворни, лековити.

Какво ни липсва, за да сме сплотени,

събира ни единствено скръбта,

не сме от хляба ние по-големи,

но завистта разяжда ни кръвта.

А толкова е лесно – ситно, ситно,

един до друг да водим песента,

ръка в ръка и малки, и големи

за важните и простите неща.