Знам, че настъпил е моя час -
никога повече няма да ви видя.
Затварям очи и си припомням
всички онези скъпи спомени.
Като онова далечно лято,
когато бяхме всички на плажа
и нямаше значение света,
защото ние бях ме там, заедно.
Знам, имахме и тъжни мигове,
когато болката и съмнението
надделяваха над чувствата ни.
Но сега всичко е минало.
Мен може да ме няма вече тук,
да съм някъде далеч от вас,
както и от целия познат свят,
но няма да ви забравя, никога.
Затова и пиша това...
Искам да ви кажа чувствата си.
Всеки прави грешки -
един повече, друг по-малко.
Всеки има своите демони,
който си играя с духа му,
карайки го да върши злини.
Но това не значи, да му се отдадем.
Искам да ви кажа, че сте силни,
че сте смели, храбри и добри
И знам, заедно ще успеете.
Аз паднах, повече няма да се надигна,
но това не е края на историята ни.
Тези думи са моят пътеводител за вас,
искам да продължите, мили мои.
Животът си тече, ден след ден
и искам да вървите напред.
Тези думи не са за мен, а за вас.
Защото ще живея в сърцата ви
и когато настъпи и вашия ден,
Аз ще съм там, чакайки ви.
Ще ви прегърна и да ви кажа:
“Добре живя, време е за почивка.”
Сбогом, мои мили приятели,
помнете ме - човека, който ви напусна,
но остана завинаги в сърцата ви.
© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados