10 may 2011, 14:00

За век - по лев

901 0 12

С мисия от онзи свят

върнал се е хан Кубрат:

бърза пенсия да вземе

за прослуженото време!

 

Пред отдела на опашка

старци чакат своя ред,

здраво стиснали тояжки...

но Кубрат е най-отпред.

 

Касиерката отсреща

пуши... пийва си кафе...

През гишето ханът блещи се

в едрото ѝ деколте!

 

- Трябва да попълниш, дядка,

този празен формуляр! -

сърба си кафето сладко,

сякаш не той - тя е цар!

 

Но в компютъра, за жалост,

липсват данни!... Ех, късмет!

Времето лети нахалост,

а часът е вече пет!

 

Отегчила се, тогава

тя звъни на своя шеф:

- Шефе... някакъв... не става...

да платя... за век - по лев!

 

С близо двайсет лева в джоба

тръгва си Кубрат засмян!

Тангра сякаш прати огън

на прабългарския хан!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...