За всички дъщери
ДЪЩЕ,
Искаш ли за прошки да поплачеш,
в къщи мислено да се завърнеш,
болки и неволи да изплачеш,
майка, татко да прегърнеш.
Да поискаш прошка, да получиш
благословия с обич и урок,
благослови ли майка и поучи
това ще е за цял живот.
Не знаеш колко те обичаме,
колко липсваш ни и ни боли,
че няма те от толкова години
в тъжни дни, когато сме сами.
Зная, дъще, имаш цели
живота си да подредиш,
децата ти да са успели,
за съдбата да не се виниш.
Благославям те в това призвание,
ти знaеш, че гордея се със теб,
но твойто светло обаяние
е наш пътеводител занапред.
Ела си, дъще, за ден, за два
сърцата ни да стоплиш, усмилиш,
да смириш жестоката съдба,
в прегръдка да ни приютиш.
Не се обричай на агония,
съветвам те, от опит знам,
животът е една ирония,
родителите, те са храм.
Заедно със теб ще се разтъжим,
ще се прегърнем и простим,
болката в душата ще пропъдим.
с прошка пътя си ще извървим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
